Интервю с търновската поетеса за благостта на българските думи
Албена Стефанова – Слънчева е родена през 1972 г. във Велико Търново. Завършва Библиотекознание и библиография през 1996 г. и изкарва магистратура по Предучилищна и начална училищна педагогика през 2016 г. във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр Велико Търново.
През 2020 г. завършва курс по Лечение по времевите линии, Биоенерготерапия, Рейки на Атлантида, Тетахилинг и K-pawer баланси. Членувала е в литературните клубове: „Христо
Ботев“ при ч-ще „Надежда“, „Света гора“, „Трапезица“, „Н. Й. Вапцаров“ при Военен клуб, гр. Велико Търново, в който известно време е и зам.-председател. Има публикации във вестник „Арт форум“, „Вестник за дома“, „Вестник за жената“,
вестник „Пулс“, вестник „Борба“, списание „Мата“. Участва в сборници и антологии: „Живите думи“, „Надеждите на надежда“, „Търновград“, антология „Ружица“, антология „Трапезица“, алманах „Трапезица“, юбилейният сборник
„Изповеди“, „Откровения“, „Вярност“ и др. Награждавана е многократно за литература, нейните стихове са част от Златния фонд на БНР. Редактор и рецензент е на поетични сборници и авторски книги. Автор е на стихове, разкази, духовни
беседи, есета, монографии и песни за деца. Спомогнала е „Великотърновската Алма Матер“ в развитието на съвременната българска литература. Участва в „Литературно Търново“ и е един
от последователите на книжовниците, наследили таланта на Свети Теодосий
Търновски. Член е на Съюза на независимите български писатели.
– Г-жо Стефанова, Вие сте известна Търновска поетеса и в навечерието на
24 май с Вас ще си говорим за Словото и за неговата лечебна сила. В
Библията, по-точно, в Евангелието на Йоан 1:1, четем: „В началото бе
Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“. Защо са написани тези
думи и какво ни казва Бог с тях?
– Когато се загледаме нощем в небето, това, което виждаме черно и го
определяме като тъмнина е непроявения Потенциал на Сътворението. Тук ще
вметна, че при превеждането на Библията има много неточности. Например, не
е „Аз Съм Пътя и Истината и Живота, а е „Аз Съм Пътя и Източника и Живота“.
Но това е друга тема и няма да се спирам на нея сега. Една дума може да
промени, не просто контекста на всичко, а цялото Творение. Всички сме творци
и прожектираме навън, само това, което е в нас и само него виждаме. Но в
основата на всяко творение е Искрата, това което всички наричат „Реченото
от Бог“ – Словото. То е нашият инструмент за сътворяване на реалност и за
общуване. Така че, със словото, можем да благославяме, например казвайки
„Амин!“, както и да проклинаме, например изричайки „Анатема!“, в зависимост от
това какво значение придаваме на думите. И споменавайки „Анатема“, като
лекар, Д-р Какарашев, предполагам знаете, че тази дума има връзка с
анатомията, която сте изучавал като студент по медицина?
– Да, по време на една от лекциите, Професорът ни каза, че думата „Анатомия“ произлиза от „Анатема“, тъй като професорите и асистентите „разсичат“ трупа на починалия по време на обучението на студентите по медицина. В тази връзка, имайки предвид, че около 80% от човешкият организъм е вода, искам да Ви питам, г-жо Стефанова, възможно ли е лошите думи да ни разболяват, а позитивното слово, да ни лекува?
– В Академия Когиталност ни даваха примери как груба дума, изречена меко и
благо, може да те успокои и същевременно как нежна дума, казана грубо, може да
те нарани и дори да те разболее, в зависимост от това дали ще се разпознаеш в
нея. Не разделям думите на добри или лоши. Както казах по–горе, важно е
придаденото значение от страна на изричащия и от страна на слушащия.
Виждате как е, както в политиката, така и в живота – Един казал едно, имал
предвид друго и думите му са изтълкувани по съвсем различен начин… Забавно,
нали, за да не употребя друга дума. Като лекар знаете за плацебо ефекта.
Думите са сила и е много важно да сме отговорни как и за какво ги употребяваме.
Научно доказан факт е. И аз като поетеса, ще дам своята препоръка към вашите
читатели и моите почитатели в стих:
На думите намирам благостта.
Дори да казвам нещо тъжно,
го казвам с медена уста.
– Като жена и поетеса, за какво се хващате?
– За думата! Когато се хвана за думата, обичам да извървя този път докрай.
Имам изобилие от награди за творчество, но най–ценния за мен подарък е,
когато дойде читател и ми каже: „Използвам книгата ти за пътеводител в моя
живот. Толкова много ми помагат твоите думи, насърчават ме, успокояват ме и
ме лекуват. Благодаря ти“.
– Освен писател сте и лечител?
– Да. И като лечител, и като писател, съм се убедила в лечебната сила на
думите – те могат да лекуват всичко! И знаете ли кога думите
лекуват? Когато ги изричаме искрено и когато правим всичко с душа и сърце. Това
изисква да водим чист живот, да имаме чисти взаимоотношения, да
поддържаме своя „духовен канал“ чист и отворен, така че словото да иде и
да стига в чистия си вид до хората. А кой е най-скъпият подарък, който
човек може да даде на друг човек?
– Разбира се, че това са Думите. Какво би бил човекът без словото, щом то е което запалва искрата на живота?
– Едно голямо… Нищо! Обаче, нека не забравяме, че живеем в един твърде
материален свят… Истина е и доста често сме склонни да обсипваме с материални подаръци
близките и приятелите си. Но замисляме ли се, дали те наистина имат нужда
от тях, или по-скоро се нуждаят от една блага дума?
– Няма дар, по-голям, от добрата дума! А как и за какво ги употребяваме
думите – за отрова или за цяр?
– Понякога се чудим, защо някой наш приятел или познат реагира остро или
просто се отдръпва от нас, когато ние му заявяваме нашата истина. Прави ли
ви впечатление, как заявяваме своята истина?
– Осъждайки го и налагайки му своята гледна точка, поне така правят
повечето хора. А как би трябвало да бъде?
– С много любов. Прави ми впечатление, че ние до толкова сме приели за
даденост думите, че забравяме да ги използваме отговорно и етично.
Позволяваме си небрежно да пропускаме факта, че именно с думите творим не
само книгите си, но и живота си. Темата е много дълбока и обширна, и рискуваме да
навлезем в полето на психологията и философията. Предлагам да се фокусираме върху книгите и върху литературата днес, и как нашите думи определят посоката – както нашата собствена, така и
посоката на хората, които ни четат.
– Защо да го правим?
– Защото нашите книги, нашите творби са отворената врата към душите ни и
четейки ги, вие „четете“ нашите души. И това е много отговорно нещо. Защото
всяка дума не просто отразява вътрешния ни мир. Думата има способността да
твори реалността и да се материализира в пространството и във времето. Всеки от нас е Проявлението на Създателя в огледалото на другия. Другият ти отразява това, което си. Ако не ти харесва, промени се. Няма как да застане човек, намусен пред огледалото и да се чуди защо образът пред него не
му се усмихва. Предполагам, че вече разбирате каква отговорност носим за всяка
казана дума, без значение дали сме лекари, писатели, или просто разговаряме
помежду си. И като стана въпрос за лечебната сила на думите, се сетих за едно
мое есе излязло в третата ми книга „Нестинарка“, през 2007 г. По тоя повод,
искам да Ви попитам, Д-р Какарашев, знаете ли значението на думата „Врачка“?
– Много хора свързват врачките с онези, които се правят на ясновидци и лъжат вярващите. Всъщност, думата „врач“ от стария български значи „Лекар“. А какво означава думичката „Дума“?
– Разделих думата „Дума“ на две срички и се получиха „Ду“ и „Ма“. Казано на
разбираем за хората език, това е израз на дуалност на творящата енергия Ма.
Именно това обяснява, защо думите винаги имат двояко значение. Защото
едното е част от другото и без двете си лица, Творението няма на какво да се
крепи и ще се разпадне. Например думата „думана“ е със значение на „Дух“, т.е. „давам душа на
майчината – на творящата женска сила“. И така, Думата се явява форма на
съ–творе–ние, на действие за съ–творе–ние на видимия, материалния свят от
невидимия. Думата Dhūma (धूम) в Аюрведа е със значение на „дъх“. Думата
„Метеор“ я свързвам с „голям камък“, така както е в българската народна
мъдрост, определяща тежестта на думата като камък. Думите са път, реден камък по камък. Път, който полагаш, за да можеш миг след това да стъпиш на него и да го извървиш – навътре към своето сърце или навън, към сърцето на другите хора, а и към Изцелението. Из–Цел–Е–Ние… Просто разделих думата на срички. Желая ви здраве и повече осъзнатост, живот, пълен с истина и с
любов в душата! Защото мисията на Словото е да лекува. И като финал на това интервю, Д-р Какарашев, специално за Вас и за читателите ще рецитирам моето прекрасно стихотворение „СМИСЪЛЪТ НА ДУМИТЕ“, да му се насладите!
Когато липсваха слова
бяхме ли с теб по-щастливи,
можехме ли да си кажем, онова
в което думите се раждат живи?
Сега, когато имаме слова
вливаме във тях отрова,
ала щастливи ли сме от това,
че се нараняваме отново?
Когато Бог ни даде думи
поиска мъдро да ги носим,
любов да има помежду ни,
да се разбираме, но просто.
Днес слуги ги правим на илюзии
вместо те да бъдат благина
и в душите ни да вливат музика
в дъга от светлина.
Затова понякога без думи
май по–добре е да се разберем,
лъжите да изчезнат помежду ни
и любов да си дадем.
Така се връщаме в началото
към онзи безсловесен свят,
когато се разбирахме в мълчанието
и имахме в словата благодат.
Едно интервю на д-р Румен Какарашев
