Документален филм за феноменалното шоу „Огънят на Анадола“, представено на сцената на всички континенти по света и на необичайни места като Айфеловата кула и пирамидите в Египет, снимат журналистът Георги Тошев и режисьорът Антония Барулова-Михайлова.
През спектакъла, вписан в книгата за рекорди „Гинес“ като „най-динамичното танцово шоу“, за 30 години са минали около 6000 танцьори от различни националности. Филмът „Огънят на Анадола“ ще има премиера в навечерието на българското турне на шоуто на 9 декември във Варна и на 10 декември в зала 1 на НДК.
Как е измерена скоростта, с която играят танцьорите? На този въпрос ще отговори филмът на българския екип, който проследява дългия път на новите попълнения в трупата на световноизвестния хореограф Мустафа Ердоган – от малките градчета на Турция до големите световни сцени. Екипът открива и потомци на български турци като Дениз, който вече е солист. Родителите му са родени в България, но се преместват в Истанбул. Той се ражда в най-големия град на Турция и от малък мечтае да бъде част от трупата на Ердоган.
„Голямо влияние върху нас оказаха нашите преподаватели, които са от по-старата генерация танцьори. Повечето от нас, сегашните участници сме част от тази трупа от деца и влиянието е голямо, защото сме ги гледали в спектакли, а след това те са ни преподавали. Щафетата се предава, танцьорите от старата генерация започват да преподават, а ние започваме да поемаме сцената, както и след нас ще дойдат тези, които ще обучим ние“, разказва 23-годишният Дениз. За него завръщането в България е особено емоционално със спектакъла, защото той се чувства наполовина и българин.
Във филма се разказва и драматичната история около последното земетресение в Турция, което засяга много хора. Сред тях са и семейства на танцьори от спектакъла. Тогава Мустафа Ердоган решава да обикаля страната с трупата и дава благотворителни представления. Всички средства се даряват на пострадалите.
„Тази голям трагедия засегна нас, както засегна цялата ни държава. Имаме академия и ученици в засегнатия район, Антеп. Слава Богу академията ни не се срути. Превърнахме академията ни в пункт за събиране на помощи. Всички ние посетихме засегнатите райони. Обиколихме селата. Раздадохме помощи. Приходите от турнето ни след трагедията, руското ни турне, изцяло бяха дарени за помощ на населението от засегнатите райони. Приходите на една част от спектаклите ни и тук също бяха пренасочени към засегнатите райони. Закупихме и изпратихме образователни контейнери, хигиенни контейнери. И в представлението, което изнасяхме включихме моменти, които пресъздаваха тази трагедия. Бяха много сърцераздирателни. Изпълнихме ги на няколко пъти. Но в сегашната ни, днешна хореография, вече не ги изпълняваме, тъй като искаме да забравим за всички тези лоши спомени. Но да, посветихме танц за този труден момент“, споделя най-известният турски хореограф.
