Тунел под връх Шипка е възможен – проектът може да започне през 2025 г.

Належащо е да бъдат приети промени в Закона за кадастъра и имотния регистър за облекчаване на процедурите

Дейностите по изработването на техническия проект за тунел под връх Шипка е възможно да започнат през 2025 г. Но през настоящата година трябва да бъдат
предприети действия за осигуряване на площите при порталите на тунелите, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета
Коритарова. Тя говори по време на изслушване в Народното събрание за хода на работата по проекта. Той включва изграждането на пет тунела с обща дължина 4 км. Този под Шипка ще бъде с дължина от 3,2 км, а останалите четири са по-малки. Ще бъдат построени още 6 моста и 1 подлез, 12 армирани насипа, една стоманобетонова
подпорна стена, една стоманобетонова укрепителна стена и т. н.
Пред народните представители инж. Коритарова заяви, че големите
инфраструктурни обекти са от изключително значение
не само за регионите, а и за
развитието на икономиката на страната, за повишаване качеството на живот,
осигуряване на по-висока заетост и по-високи доходи. Освен това те ще съдействат за
повишаване на международната транспортна свързаност, която е от все по-голямо
значение в глобалния свят.
Тя напомни, че изграждането на тунела под Шипка се очаква повече от 127
години, а след като през 2019 г. проектът най-сетне е раздвижен
, процедурите са бавени
с различни аргументи. Затова веднага след като Върховият административен съд
отхвърли плана за управление на парк „Българка“, в който попадаше съоръжението и
който забраняваше всякакво ново строителство в обхвата на парка, стартирах поредица
от срещи. Вече е изготвена пътна карта за осъществяване на законови процедури по
подготовката и изпълнението на инвестиционния проект със срокове и отговорници,
информира министърът като отчете и усилията на свои предшественици за
придвижването на проекта.
Заради отстраняване на явна фактическа грешка срокът на договора за
проектиране е бил спрян, считано от края на юли 2023 г.
, каза министърът. До края на
този месец се очаква водни обекти с грешно отразен обхват да бъдат нанесени в
кадастралната карта и кадастралните регистри, а заповедта на Службата по геодезия,
картография и кадастър Габрово, с която са одобрени измененията, да влезе в сила.
Инж. Коритарова обърна внимание, че е належащо да бъдат приети промени в Закона
за кадастъра и имотния регистър, които да облекчат процедурите по съобщаване при
установяване на явна фактическа грешка.
Предложили сме да се обмисли вариант в рамките на стойността на договора да
се изработи при възможност трета лента, к
оято да поеме трафика след реализацията на
проекта, каза още тя. За всички тунели е необходима промяна на одобрения подробен
устройствен план – парцеларен план (ПУП-ПП) и извършване на отчуждителни
процедури за теренно обезпечаване на строително-монтажните работи в зоната на
порталите на тунелите, както и за изграждане на тунел 4 по открит способ, допълни
още министър Коритарова.
Тунелът под Шипка ще е възлова точка при движението в посока Север – Юг и
чрез него ще се осъществява преминаването през Стара планина
в централната част на
България. Северната част на тунела ще бъде в област Габрово, а южната – в област
Стара Загора. Проектът е включен за финансиране в програма „Транспортна
свързаност“ 2021-2027 г. Проектирането му стартира след близо тригодишна процедура
по Закона за обществените поръчки, започнала през 2019 г. и преминала през
обжалване и санкция на съда. Срокът за проектиране на съоръжението е осем месеца, а
строителството ще продължи около три години и половина.
Изпълнител на обекта е ДЗЗД „Консорциум „ПСВТ“. Стойността на договора с
предмет „Проектиране и строителство на обект: „Обход на гр. Габрово от км 20+124,50
до
км 30+673,48, включително тунел под връх Шипка“ е 358 млн. лв. с ДДС. Договорът
за строителен надзор е на стойност близо 6,5 млн. лв. Консултант е ДЗЗД
„Трансконсулт – Свеко“. Двата договора са сключени през месец юни 2022 г.
В рамките на изслушването стана ясно, че продължава разработването на идейни
и технически проекти за обхода на гр. Казанлък. За нас е важно да осигурим
преминаване на целия трафик извън урбанизираната територия на града, увери
регионалният министър.