Психологът Калоян Желязков е завършил в Глазгоу
Калоян Желязков е завършил висше образование в университета Стратклайд, Глазгоу, Шотландия. Има хуманитарен бакалавър по психология, история и журналистика. Пише разкази и стихотворения.
- Г-н Желязков, как трябва да се промени съзнанието на младите хора, които
всъщност са бъдещето на България? - Съзнанието на младите хора, Д-р Какарашев, следва да се трансформира в
положителна насока, имайки предвид негативните тенденции, които
наблюдаваме в настоящето време, както в България, така и по света. Основен
проблем е бързото навлизане на високите технологии и на социалните мрежи в
нашия живот, които вместо да помагат, по-скоро объркват живота на младите
хора. Има една граница, която не бива да се преминава, защото става опасно. - Каква е тази граница?
- Тази граница трябва да се сложи между неимоверно бързото развитие на
информационните технологии и социалните мрежи от една страна и
изоставането на духовното развитие на младите хора, от друга страна. Има една
теория, която се нарича „технологична сингулярност“ – тя излага, че
човечеството ще стигне до предел, в който не може да съществува без
технологията, тоест човешкото и технологичното ще са неразривно свързани, в
една симбиоза, която не може да бъде прекъсната без унищожението на една
от двете страни. И тук говорим не само за просто използване на телефони, а за
2
една инфраструктура от изкуствен интелект, която има контрол и управление
над много аспекти от всекидневието ни, например водоснабдяването,
електроенергията, образованието, здравеопазването, промишлеността и други.
Скорошен пример, който ми направи изключително впечатление, в негативен
смисъл, бе опита на сегашния президент на САЩ, Доналд Тръмп, да спре „Тик
Ток“ на територията на САЩ. Това бе едно от предизборните му обещания.
Наистина, „Тик Ток“ прекъсна в САЩ, но само за 24 часа, тъй като на безброй
бизнеси самото съществуване зависи от „Тик Ток“. Това е изключително
смущаващ пример за настъпването на технологичната симбиоза между хората и
социалните мрежи.
- Какъв всъщност е проблемът тогава? По-голямата част от населението на
Земята не виждат такъв, когато говорим за напредването на технологиите. - Проблемът е, че дигиталните технологии и социалните мрежи завладяха
изцяло живота ни и на практика без тях не можем да функционираме. В днешно
време високите технологии са навсякъде около нас и трудно бихме се справяли
без тях. Един вид, всички предизвикателства са ни отнети и заменени с цел
улеснение. Това кара човешкия дух да заспива, по-трудно да намира цели,
удовлетворение, смисъл, призвание и развитие. При по-младите хора се
наблюдава една зависимост от социалните мрежи, която стига до честно казано
абсурдни нива. Те водят два живота – един дигитален и един реален, като
превес взема това, колко последователи имат, харесвания и прочее. Особено
притеснително е как това влияе на личния им живот – например едно харесване
и последване е повод за скандал между двойка. Това за мен е ненужно и
грешно, тоест тази социална медия, в крайна сметка не помага, напротив руши
нишката, която ни свързва като хора. Другата опасна клопка, в която попадат
младите момчета и момичета е, че когато влизат в „Инстаграм“, например, им
се представят едни примери за това какво е красота, успех и самочувствие. Нека
не забравяме, че всяка публикация и снимка минава през изключително тежка
обработка и филтри преди да стигне до нас. Множество „инфлуенсъри“,
например, изкуствено симулират успешен живот – наемат скъпи коли, с които се
снимат, изглеждат щастливи и със самочувствие, но истината е, че те изкуствено
представят един перфектен живот. - Лично аз се съмнявам, че те ни превъзхождат с нещо…
3
- Те са хора като нас, и в 99% от случаите, честно казано, не са нещо повече. Това
са хора, които са роби на тази платформа, на харесванията и вниманието на
всеки един от нас, и с ръка на сърце дори мога да кажа, че са много по-
нещастни от нас простосмъртните, защото зависят от едни нереални фактори.
Препоръчвам на всеки да гледа документалния филм „The Social Dilemma”, в
който множество хора участвали в създаването на алгоритмите зад социалните
мрежи разказват за изключително тежките последствия от така нареченото
„doom scrolling”, или как алгоритъмът е плашещо точен и бърз в това да
анализира какво харесваме, какви са ни слабостите, страховете, харесванията и
като цяло мирогледа, и да ни прави зависими от това безцелно скролване.
Истината е, че много на брой психолози са участвали в проектите на тези
социални мрежи, точно с цел да анализират човешките навици и как най-лесно
може да се накара човек да стане зависим от това скролване. Тук искам да
подчертая дебело, че има и специален алгоритъм за подрастващи деца, тоест
под 14 годишна възраст, с които те се правят зависими. Това е и главната
причина повечето хора участвали в създаването на тези алгоритми да забранят
на децата си всякакъв достъп до социални мрежи, защото знаят, че това не носи
нищо ползотворно, а напротив – те объркват подрастващия мозък на ниво
биохимия, тоест контролират хормоните, регулиращи емоционалното състояние
на индивида. И лека по лека, стигаме до най-голямата заплаха. - Коя е тази, най-голяма заплаха за нас и за младите хора?
- Изкуственият интелект. Развиването и имплементирането му е твърде бързо и
се прави с невнимание към човешкия фактор. Той вече се използва от по-
големите бизнеси, компании и институции. Тоест, те зависят от него и в крайна
сметка не могат да функционират без него. Дори самите създатели вече открито
говорят за опасностите, но повечето бизнеси ги игнорират заради улеснението и
потенциалната печалба. Изкуственият интелект (ИИ) е изключително добър в
това да заменя човека и то не само в дигиталния свят – много работни позиции
са елиминирани от ИИ. Например, програмирането, илюстрациите, дори
създаването на музика се подпомагат от ИИ. В образованието също има
сериозен проблем – студенти и ученици използват „ChatGPT“ за улеснение в
писането на есета и критичното мислене изчезва. Това е пример, за това как ИИ
буквално ни краде мисловния капацитет и въображение. Като наблюдавам тази
зависимост от технологията на всички нива, не мога да не си представя
4
сценарии, в който цивилизацията става роб на един технологичен бог. Един
скорошен пример е това, как Португалия и Испания останаха без ток за 24 часа.
Все още няма ясна причина защо. Но моята догадка е, че системите им за
електрозахранване вече се контролират главно от някаква централизирана
система или от изкуствен интелект и поради някаква причина, тя е спряла да
функционира. Представете си сега, че всички държави използват ИИ за
жизненоважни за обществото процеси – знаете ли, че едно достатъчно силно
слънчево изригване може да заличи всяка платка, процесор и памет в света?
Няма да има електрозахранване за определено време, банкоматите няма да
работят, медицинското оборудване, радиата, телевизията – също. Ако това се
случи, ние се връщаме в Средновековието, тоест ние вече сме твърде зависими
от технологията.
- Как да развием висока духовност, да запазим контрол върху изкуствения
интелект и да не му позволим да ни вреди? - Като осъзнаем, че технологията и изкуственият интелект са просто
инструменти. И както е при всеки инструмент – полученият резултат зависи от
човека, който го използва. Много хора попадат в капана на социалния аспект на
технологията, особено новата генерация. Тя става все по-перфектна, с
раждането на изкуствения интелект. Виждал съм как родители дават таблет или
телефон на децата си по заведения и паркове, които едвам ходят, и когато съм
ги питал защо, те ми отговарят, че само така децата им мируват. Човешкият
мозък не е пригоден да приема тази бомбардировка от най-разнородна и
емоционално натоварваща информация, особено в крехкия етап на детството,
когато се формират когнитивните функции. И пак повтарям, мисля че много
малко хора имат реална представа за мащаба на негативното влияние върху
човешкия мозък на визуалната технология. Тук говорим за намеса в т.нар.
„рептилен мозък“, частта от мозъка и съзнанието ни, която отговаря за
основните възприятия за реалния свят, чрез регулация на хормони и
емоционални реакции. Това е частта от мозъка, където стои подсъзнанието и е
основата на човешката природа. Всеки „скрол“, всяко клипче, пренася
съзнанието в различен контекст и малко или много човек реагира емоционално,
дори и да си мислим, че това не е така. Представете си, че един ден се
събуждате и алгоритъма на Инстаграма ви е пълен само с негативни новини –
след кратко време, ще си направите извода, че главно негативни неща се
5
случват по света, и това неимоверно ще ви промени възгледа. Но да се върнем
към въпроса Ви – според мен първата стъпка, която трябва да се направи, за да
се смекчи влиянието на изкуствения интелект и преди всичко на неговото
социално влияние, е да се информира обществото на всички нива за
негативните последици.
- Как ще стане това?
- С кампании и със същите „бомбардировки“ от информация, която в момента
ни се изсипва с цел реклама, влияние и прочее. Иначе казано, отговорните
органи на всяко правителство трябва да информират обществото си за
потенциалните опасности от изкуствения интелект, особено за влиянието му
върху младежта чрез алгоритмите на социалните медии. Тук искам да добавя,
че и нещата, които виждаме в „Инстаграм“, например, могат да бъдат подбрани
индивидуално за нас, и с риск да прозвуча конспиративно, ако някой реши да
влияе на определен индивид или на дадено общество, може да го направи чрез
филтриране на информацията, която се вижда. Пример за това са редица
предизборни кампании в страни в латинска Америка или в слабо развити
такива, като най-големият такъв бе 2016-та с Кеймбридж Аналитика. Но има лъч
надежда. Наскоро четох, че все повече младежи избират „глупави телефони“
пред „смартфони“, и намалят времето си онлайн, тъй като чисто интуитивно
усещат, че социалните медии имат негативен ефект върху тях.
– От къде се генерират основните проблеми на младите хора? - От липсата на подходяща среда за развитието им като личности. Тази липса за
съжаление е изострена в България. При нас няма много възможности, особено в
креативните среди, а те са тясно свързани с духовното развитие на човека.
Тежкото финансово положение и несигурността оскотяват човека. Когато се
чувстваш на ръба, когато едвам свързваш двата края, рядко остава време и
пространство в съзнанието ти за нещо по-висше. Затова, повечето младежи
прибягват до модели на поведение, които улесняват справянето им с
безизходицата в България, а именно избирайки „батката“ и „мутресата“. За
съжаление, през последните години се наблюдава една огромна пропаст между
слоевете в обществото, не само в България, но и в други държави – има работещ
слой, който обеднява все повече, свръх богати и среден клас няма. А как се
става богат в България? Мисля, че няма нужда да пояснявам. Сещам се за
6
коментара на един „мъдър човек“, из интернет пространството: „В България на
заплата не можеш да оцелееш“. Колко трагикомично и вярно!
- И в тази връзка, да Ви запитам: одобрявате ли въвеждането на часове по
вероучение в училищата? - Да, с известна доза предпазливост. Религията е спомогнала за съхранението на
моралния аспект в обществата и ни учи да сме по-добри към хората около нас,
да не правим на ближния си онова, което не искаме той да направи на нас, също
така, да обичаме ближния си, както обичаме себе си. Осъзнавам обаче, че и
младежите все повече се отдалечават от религиите и от традициите. Мисля, че
ако се въведат часове по религиозно учение, трябва да бъде направено много
внимателно и съобразено с факта, че младежите реагират остро и често
негативно на насилена „модификация“. Затова мисля, че ако има лектор, които
им предоставя „сух“ материал и един вид им казва какво трябва да е един човек - това няма да сработи. Самият Исус Христос е казал, че Бог е в нас, и ние трябва
да го намерим. Той също така е водил повече чрез пример, и по-малко със
слова. Моето предложение, което реалистично може да спомогне за духовното
израстване на младежта е да се въведат добри практики – например, веднъж
или два пъти в седмицата децата от един клас да се водят до приют за сираци и
да помагат с организацията, ремонта или просто да прекарат време с децата
там. Следващият път може да се закарат до приют за животни и да помогнат
там. Следващият път да е свързан с друг социален, човешки проблем. Примери
има безкрай. Но идеята ми е, че по този начин човек прави реална промяна в
обществото си като едновременно се сблъсква с реалността и я променя в
положителен аспект. Това дава сила и увереност на човек, че може да промени
нещо. - Как се вписваме ние сред социалните медии, които ни завладяха тотално
почти? - Прекалено добре сме се вписали в тази нездрава среда, която прави
нормалното общуване на хората почти невъзможно, заменяйки го с
дистанционно разменяне на съобщения, клипчета и емотикони. Това
„общуване“ от хора ни превръща в роботи. И знаете ли, Д-р Какарашев, там
където съм завършил висшето си образование, в Глазгоу, младите хора
7
предпочитат да използват предишните аналогови технологии, вместо сегашните
дигитални.
- Шегувате ли се?
- Не, не се шегувам. В чужбина младите хора осъзнават, че цялостното
дигитализиране на живота не води до нищо добро и крие риск от увеличаване
на контрола върху хората, като съществува потенциалният риск за
манипулирането им по един или друг начин, от тези които управляват високите
технологии, и в частност – от изкуствения интелект. Много фотографи,
например, използват аналогова камера, защото предпочитат носталгичния
ефект, отзвук на едно време, в което всичко се усещаше по-истинско. - Изолирайки се от „живия живот“, и усамотявайки се в социалните медии, младите хора, не се
ли чувстват истински… самотни? - Да, тях тази самота ги убива. Със самотата не се свиква. Факт е, че най-тежкото
наказание в затворите е поставянето в изолатора, където оставаш сам със себе
си и изпадайки в депресия от това, ти постоянно си мислиш – къде сбърках,
какво стана, защо се объркаха нещата? Самотата засилва допълнително егоизма
на хората и човек загубва слоеве от характера, самочувствието и съзнанието си.
И така, започваме да се питаме какво не е наред с нас? Защо никой не ни търси,
на никого ли не сме нужни? Знаете ли, че огромен процент от младежта в
глобален мащаб вече се самодиагностицира с психически разстройства, а
посещенията при психотерапевти на лица под 18 годишна възраст чупят
всякакви рекорди? Затова вместо да си стоим самички вкъщи, с компютъра и
смартфона, и да изпадаме в негативни спирали, по-добре е да се срещаме с
хора, да се разхождаме, дори безцелно, да комуникираме, да се запишем на
групов спорт, и да съдим по-малко себе си и останалите. И да запомним, че
промяната е бавна, и изисква дисциплина и жертви.
8
- Обаче, пускайки телевизора или четейки вестника, ние биваме заливани
основно с негативни новини. Така, почти ежедневно научаваме за
отвратителни криминални деяния… - Истина е, и за един човек, прекомерното слушане на новини не е
препоръчително. Вярно е, че негативните новини привличат зрителския интерес,
но нека редом с тях бъдат отразявани и многото добри и положителни неща,
които се случват по света и у нас. Човешкият ум е устроен така, че да реагира по-
силно към негативното, затова имаме индивидуалната отговорност да
„балансираме везната“, тоест да поемем контрол над живота си и съзнателно да
го направим по-добър, което косвено ще намали тези негативни новини. - А на какво да наблегнат родителите при възпитаването на децата си?
- На първо място, да намират достатъчно време да прекарват с децата си и да им
дават добър личен пример. Както и да възпитавате децата си, в крайна сметка те
ще правят това, което вие правите, ще вземат много неща от мисленето и
мирогледа ви, а не това което им говорите и им казвате да правят. Запомнете,
че обучението и възпитанието на подрастващите се основава на личния пример.
Вие трябва да носите духовност в семейството ви и тази духовност по естествен
механизъм ще се предаде на Вашите деца – автоматично и подсъзнателно. - Все по-често младите хора попадат при психолог, защото се чувстват самотни
и тревожни… - Те освен, че са самотни и тревожни, са и депресирани, така че освен при
психолог, те често стигат и до психиатър. Именно затова те трябва да променят
стила и начина си на живот, опитвайки се да ограничат до минимум
пребиваването си в социалните медии. Няма нищо реално в социалните медии,
и го казвам с ръка на сърце, и съм убеден на сто процента. И като казвам
„реално“, нямам предвид буквално, а че 99% от нещата в тях са ефимерни и че
младите хора пребивават в един социален парадокс. Те са едва ли не в една
паралелна реалност, която размътва истинската такава. Бонуси наистина няма.
Тук е мястото да споделя и една фраза: „ако даден продукт е безплатен, то
значи, че вие сте самият продукт“, и това е абсолютен факт при сегашния модел
на социалните мрежи.
9
- В предварителния ни разговор споменахте, че сте научили интересни факти
от специалистите, които създават и поддържат големите социални медии като
Фейсбук, Туитър, Инстаграм, Тик-ток. Какво Ви казаха тези хора? - Страшни неща. Те работят по модифициране на алгоритмите, така че да
предизвикват изръсване на повече допамин в мозъка на младите хора. Това
цели да направи младежите зависими към медиите им, т.е. младите хора да се
пристрастят и да не могат да съществуват извън виртуалната среда. Всичко това
влияе неблагоприятно на мозъка и влошава когнитивните функции на човека. - Нека уточним: по-скоро е „неблагоприятно“ или направо е „пагубно“ за тях?
- Пагубно е, тъй като действието на синята светлина от електронните устройства,
съчетана с елементарното съдържание, с времето водят до интелектуална
деградация на личността. При скролване по видеата, които представят едни
нереалистични представи за красота, успех и живот, младият човек бива
комплексиран и си казва: “Аз нямам това и това, значи не съм успешен, значи
мен не ме бива!“. Така младите хора се комплексират и губят самочувствието си
на здрави и пълноценни личности. А самочувствието е изключително важно. И
не говоря за помпозното, показно такова, а вътрешното чувство, че може да се
справиш със ситуации, и за самочувствието, придобито от постигането на цели. - Обаче, всички ние живеем в конкурентна среда и повечето наши
сънародници се стремят да се доказват пред останалите, понякога съвсем
ненужно. Кои са важните неща в една връзка между младите хора? - Според мен, Д-р Какарашев, в една връзка са важни жестовете, вярата и
търпението, които градят във времето едни хармонични взаимоотношения. За
съжаление забелязвам, че много жени очакват мъжът на мечтите им да се появи
финансово осигурен, с добра работа, среда, бъдеще и т.н. Много малко са тези,
които се влюбват истински. Сякаш по едно време се предават и си казват: „като
не мога да намеря любов, поне ще намеря някой с пари, да осигури на мен и на
детето ми спокойствие и финансова стабилност“. Обратното също важи и за
някои мъже е достатъчно жената да е с изкуствено самочувствие и да е „яко
тунингована“. Но хората не осъзнават, че ако направят компромис с най-святото,
а именно с любовта, нищо хубаво няма да произтече. От едни изкуствени
взаимоотношения ще се породи студена семейна обстановка, развод,
10
неглижираност към децата и т.н. Нека и те да се задоволяват с по-земните неща
и да не хвърчат из облаците, където да търсят материалното за сметка на
истинското, губейки стойностното в живота. Имайте предвид, че момичета и
момчетата не трябва да копират моделите за красота и за поведение от
социалните мрежи, което изкуствено и методично им се налага.
- И да се стремим в този свят да бъдем не толкова материални, колкото
духовни… - Точно така, материалното е нещо без което не можем, то ни трябва, за да
живеем добре, но в същото време то е преходно. Знаете, че „ковчегът джобове
няма“ и че нищо не можем да вземем с нас отвъд. Материалното не трябва да е
цел, а следствие на нашето вървене по правилния път. Единственото, което
можем да оставим след себе си са постъпките ни, защото чрез тях ни запомнят.
Това, да се трупа богатство за мен е отживелица, то е една характеристика на
примитивния човек – вижте ме колко ресурси имам и колко мога да си позволя.
Но в крайна сметка, тези ресурси ще привличат само изкуствени хора. Даже се
сещам за един американец, който се е самоубил след като е спечелил огромна
сума пари от лотарията, защото всички около него, включително и съпругата му,
искали дял от богатството му. Умирайки, той осъзнал, че е заобиколен от
фалшиви хора, който го виждат като банкомат. - Препоръчвате ли на младите хора да гледат филми на ужасите и криминални
филми? - Не, разбира се. Гледането на филми, съдържащи насилие и секс, крие риск за
менталното здраве на младия човек. Кадрите от тези филми предизвикват
негативни и разрушителни емоции у човека, тъй като гледащият ги съпреживява
това, което вижда на екрана и той става част от случващото се във филма. - Защо младите хора имат усещането за отчаяние и за заучена безпомощност?
- Отчаянието идва от това, че младите хора не живеят нормално своя „жив
живот“, а живеят нереално, във виртуалната среда на социалните медии.
Заучената безпомощност се дължи на това уронване на самочувствието, че
могат да се справят сами със социалните ситуации в живота им. Един вид се
11
чувстват неадекватни и чакат, и анализират обстановката, вместо да я
„реализират“.
- А не можем ли да спазваме някаква „хигиена“, примерно да бъдем в
социалните мрежи не повече от час-два на ден? - Можем и трябва. Защото в социалните мрежи нищо не е истинско, почти
всичко, което излиза там е обработено с фотошоп и с различни филтри, за да
изглежда по-готино за младите хора и да ги зарибява. В някой страни, примерно
в Китай, приложението Инстаграм е забранено, тъй като е доказано, че то вреди
на развитието на младите хора и политиците на Китай не желаят от една
високотехнологична и просперираща нация в бъдеще да се сдобият с някаква
пасивна, морално и интелектуално деградирала маса от хора. - За да не са самотни, младите хора трябва ли да правят компромиси?
- Да, но не за сметка на собствените си принципи и виждания. Както се казва: „за
всеки влак си има пътници“ и тук не говоря само за любовни отношения. Много
младежи се насилват да бъдат в грешната компания, само защото се чувстват
самотни, и по този начин бавно се променят в нещо, което не са. - А ако в един момент останат сами и самотни, могат ли да тръгнат по лош
път? - Да, за съжаление. Някои младежи, за да се избавят от самотата, започват да
използват големи количества алкохол, наркотици, лекарства, отдават се на
хазарт или на безразборен секс. Всичко това не са решения на проблема със
самотата. Решението е, да се концентрираме в себе си и да се запитаме: „ако
продължавам така, докъде ще ме доведе това поведение?“ Трябва да
преосмислим приоритетите си, да си простим сами на себе си за грешките, и да
си дадем нов шанс. Понякога това е изключително трудно, особено за младите
хора, защото това означава да заменим всичко около себе си – приятелства,
навици, начин на живот. Едва ли не и самата ни идентичност. Но това в крайна
сметка си заслужава. - И понякога не си ли усложняваме живота, самите ние?
12
- Да, правим го подсъзнателно, в стремежа си да бъдем най-горе, над всички
останали, демонстрирайки егото си. Обаче животът е семпъл. Животът е прост,
хората го правят сложен. Трябва да развиваме своята емоционална
интелигентност, да бъдем човечни и добри не само към себе си, но и към
другите. И забележете, Д-р Какарашев, трябва да правим преди всичко добро за
другите, което добро Вселената рано или по-късно ще ни го върне на самите
нас. Разпространената мантра, да се грижим преди всичко за себе си и да
мислим позитивно е зловредна и е работеща в негативна посока. В позитивна
посока работи даването на любов и получаването на такава от другите хора. - И в крайна сметка, какво трябва да ни носи общуването?
- Общуването не трябва да е безцелно и безсмислено, то не трябва да създава
интриги и да се фокусира единствено и само върху различните битовизми.
Общуването трябва да е позитивно, да създава радост, да подпомага и да
подкрепя хората, да създава среда на взаимопомощ и да спомага за развитието
на творческите инициативи у тях. Именно чрез общуването на живо, следва да
се насърчава развитието на дарбите, талантите и прогреса на личностите в
обществото. Освен това, цел на общуването е и да се създават трайни контакти,
които да дърпат хората напред и нагоре, да ги въздигат духовно. Точно в тази
посока е и идеята ми да издавам списание, в което съвременни автори да
публикуват свои кратки разкази, стихове, придружени с рисунки, направени
също от съвременни художници. Към момента, търсим автори на творбите и
хора, които да ни помогнат с финансирането, за да можем да популяризираме и
да развиваме творчеството и талантите!
Едно интервю на д-р Румен Какарашев